Обичам те, признавам,

и всички твои грешки аз прощавам.

Обичам те, така е,

и не мога с нищо да го променя.

Желание не  липсва, а воля, предполагам,

но на сърцето си няма как да заповядам.

Пленено е вече то от твоята усмивка

и тя не иска от моето съзнание да излети.

Боли от това, че те обичам,

а чувствата несподелени са.

Боли - не мога аз да те забравя,

а не знам дори  дали ти помниш мен.

Сърцето мое е ранено,

и дълбока е раната дори.

Единствено друга любов ще успее да я заличи.

Но да се влюбя скоро се съмнявам,

ти си още в мислите ми.

И така сърцето ми ще продължава да кърви