Обичам те, признавам,
и всички твои грешки аз прощавам.
Обичам те, така е,
и не мога с нищо да го променя.
Желание не липсва, а воля, предполагам,
но на сърцето си няма как да заповядам.
Пленено е вече то от твоята усмивка
и тя не иска от моето съзнание да излети.
Боли от това, че те обичам,
а чувствата несподелени са.
Боли - не мога аз да те забравя,
а не знам дори дали ти помниш мен.
Сърцето мое е ранено,
и дълбока е раната дори.
Единствено друга любов ще успее да я заличи.
Но да се влюбя скоро се съмнявам,
ти си още в мислите ми.
И така сърцето ми ще продължава да кърви
и единствения виновен за това ще бъдеш ти!!!© Пламена Добрева Всички права запазени