Прочетох чужда мисъл...
Усетих чужда болка, като своя...
Обида чужда наруши ми покоя.
В ресниците запърха сълза.
Реално: какво ме засяга това,
че някой си бил наранен?!
Нали не се отнася до мен?!
Да, ама Не, както казва Бочаров!
Чувство за нараненост ме обзе!
Не, сълзата ми не е на халост!
Обидата ще разяде!
Ще отвори място за радост!