29 авг. 2017 г., 15:19

Ранима 

  Поэзия
480 3 18
Прочетох чужда мисъл...
Усетих чужда болка, като своя...
Обида чужда наруши ми покоя.
В ресниците запърха сълза.
Реално: какво ме засяга това,
че някой си бил наранен?!
Нали не се отнася до мен?!
Да, ама Не, както казва Бочаров!
Чувство за нараненост ме обзе!
Не, сълзата ми не е на халост!
Обидата ще разяде!
Ще отвори място за радост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??