29 ago 2017, 15:19

Ранима 

  Poesía
431 3 18

Прочетох чужда мисъл...

Усетих чужда болка, като своя...

Обида чужда наруши ми покоя.

В ресниците запърха сълза.

Реално: какво ме засяга това,

че някой си бил наранен?!

Нали не се отнася до мен?!

Да, ама Не, както казва Бочаров!

Чувство за нараненост ме обзе!

Не, сълзата ми не е на халост!

Обидата ще разяде!

Ще отвори място за радост!

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??