Във парк, сред детското цъфтене,
от суетата разсъблечено,
доброто мое провидение
яви се в миг и тъй ми рече:
"Човека помня аз отдавна...
И равновесието зная...
Съдбата му - безславно-славна,
ще му горчи така до края...
Човек, разпънат на везните
между борба и примирение:
теглилка повече - залитне,
изправиш ли го - победен е... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up