РАВНОВЕСИЕ

Във парк, сред детското цъфтене,

от суетата разсъблечено,

доброто мое провидение

яви се в миг и тъй ми рече:

"Човека помня аз отдавна...

И равновесието зная...

Съдбата му - безславно-славна,

ще му горчи така до края...

Човек, разпънат на везните

между борба и примирение:

теглилка повече - залитне,

изправиш ли го - победен е...

Човек с оръжие в ръката,

с перо и мисъл, с вяра свята,

с арбитри - Бог и Сатаната,

жонглира между двата свята...

Човек, съзнаващ много ясно,

че е богат на неизбежност,

в която няма ляво-дясно,

ни горе-долу... Само бездна!..."

Така ми каза и изчезна,

а аз съзрях в една алея

как две деца над тази бездна

дъска-везна със смях люлеят...

Ванилин Гавраилов