Във парк, сред детското цъфтене,
от суетата разсъблечено,
доброто мое провидение
яви се в миг и тъй ми рече:
"Човека помня аз отдавна...
И равновесието зная...
Съдбата му - безславно-славна,
ще му горчи така до края...
Човек, разпънат на везните
между борба и примирение:
теглилка повече - залитне,
изправиш ли го - победен е... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация