Раздяла
В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ,
една девойка пребледняла,
и пулсът трескаво препуска
в нощта, от болка посиняла.
В почти разплаканата вечер
звезди, луна, надежда – няма.
И хлипат облаците тежки,
а вятърът крещи ”Раздяла!” .
И хей сега ще свърши всичко,
тъй както е дошло – внезапно.
За миг започваш да обичаш.
След миг светът е наобратно.
Остава мисълта за „утре”.
Но „утре” някакво, далечно…
Душите ще се срещнат другаде.
Но „утре” е след цяла вечност.
В очи, които се прощават
се любят сетно дъждовете.
Раздиращ гръм. И завалява.
Заплакват те. И тази вечер.
© Деница Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много емоционално! Докосна ме и ме върна към спомен! Сърдечни поздрави!
-
Като песен е! Красиво!
-
Благодаря ви за топлите думи, мили хора! Както и за това, че споделихте с мен и този мой спомен. Щастлива съм, че успях да развълнувам вас така, както вие вълнувате мен с вашите стихове! Благодаря!
-
Браво! И аз смятам, че е като песен.
-
Любовта е крехко същество, много лесно е да те напусне
-
Много красиво!
-
Хубаво е, песенно.
-
Съпреживях го. Докато има дрънкане на оръжия и пари, в този свят истинско щастие няма да има. Браво Деница!
-
"В очи,които се прощават
се любят сетно дъждовете. "
Толкова се усетих част от тази картина, че
не остава друго, освен да те поздравя, Деница! -
Страхотно.
-
Това е най-тежката раздяла...
-
Откакто няма наборна служба има вече доста младежи, които не могат истински да разберат горните стихове, защото не са ги преживели.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
