18.06.2020 г., 10:24 ч.
Раздяла
В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ,
една девойка пребледняла,
и пулсът трескаво препуска
в нощта, от болка посиняла.
В почти разплаканата вечер
звезди, луна, надежда – няма.
И хлипат облаците тежки,
а вятърът крещи ”Раздяла!” . ...
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ,
една девойка пребледняла,
и пулсът трескаво препуска
в нощта, от болка посиняла.
В почти разплаканата вечер
звезди, луна, надежда – няма.
И хлипат облаците тежки,
а вятърът крещи ”Раздяла!” . ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Деница Ангелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
