Sep 27, 2008, 12:55 PM

Разградска поезия 

  Poetry » Other
1291 0 8
Красиви колесници от мълчание
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи
се спират на витрините застинали,
с очи се взират, на бедняци,
в праха на книгите изстинали.
Сами във нощната картина,
под погледа небрежен на Луната,
се скитат сякаш със година,
отпивайки от свободата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Random works
: ??:??