Красиви колесници от мълчание
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи
се спират на витрините застинали,
с очи се взират, на бедняци,
в праха на книгите изстинали.
Сами във нощната картина,
под погледа небрежен на Луната,
се скитат сякаш със година,
отпивайки от свободата. ...