27 sept 2008, 12:55

Разградска поезия 

  Poesía » Otra
1290 0 8
Красиви колесници от мълчание
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи
се спират на витрините застинали,
с очи се взират, на бедняци,
в праха на книгите изстинали.
Сами във нощната картина,
под погледа небрежен на Луната,
се скитат сякаш със година,
отпивайки от свободата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??