Толкова е трудно да спреш да кървиш
от рана стара, от мъка причинена
А толкова е лесно отвътре да гориш
И толкова е лесно от болка да крещиш.
Опитваш се от себе си ти да избягаш,
но всеки път се връщаш пак назад.
Опитваш се от причинителя на болката си да избягаш,
но всеки път се връщаш пак да те рани.
И в момент на мисли отчуждени
настига те отново мисълта,
че няма друг в момента като тебе
и сам си страдаш във нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up