Толкова е трудно да спреш да кървиш
от рана стара, от мъка причинена
А толкова е лесно отвътре да гориш
И толкова е лесно от болка да крещиш.

Опитваш се от себе си ти да избягаш,
но всеки път се връщаш пак назад.
Опитваш се от причинителя на болката си да избягаш,
но всеки път се връщаш пак да те рани.

И в момент на мисли отчуждени
настига те отново мисълта,
че няма друг в момента като тебе
и сам си страдаш във нощта.

Миналото се опитваш да загърбиш,
но то те гони до последен дъх
И няма начин ти от него да се скриеш,
защото те намира всеки път.

И пак се спираш удари за да поемаш.
дали наистина незнаеш, че ще страдаш ти?
А подсъзнателно се питаш:
"Защо сърцето ме боли?"

Какво ли кара ни до болка да търпим?
Какво ли кара ни отвътре да горим?
Една любов е май във дъното на всичко.
Разбрах това, но вече късно е сега.

Дали аз някога ще мога
да залича изстраданите дни.
Дали ще мога аз да загася
Огъня отвътре що гори.

И съзнанието болно немога да лекувам
обърква се все повече с изминалите дни.
и в мозъка си ще рисувам
картини на измъчените ми души.