15 abr 2004, 10:21

Разкрития 

  Poesía
1466 0 0
Толкова е трудно да спреш да кървиш
от рана стара, от мъка причинена
А толкова е лесно отвътре да гориш
И толкова е лесно от болка да крещиш.
Опитваш се от себе си ти да избягаш,
но всеки път се връщаш пак назад.
Опитваш се от причинителя на болката си да избягаш,
но всеки път се връщаш пак да те рани.
И в момент на мисли отчуждени
настига те отново мисълта,
че няма друг в момента като тебе
и сам си страдаш във нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Киров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??