Заминавах отново далече
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга.
Но сепна ме в миг, нечий смях.
Нещо в мен… се обърна.
Сърцето ми спря за минута
после отново уверено тръгна.
Видях те, но сякаш вече те знаех…
Пред мен озова се ликът ти.
Изплува желание дълбоко укрито, ...