Заминавах отново далече

с вперен поглед в небето.

Без вест, без адрес и сама.

Сбогом  взех си с морето,

на което помахах с тиха тъга.

Но сепна ме в миг, нечий смях.

Нещо в мен… се обърна.

Сърцето ми спря за минута

после отново уверено тръгна.

Видях те, но сякаш  вече те знаех…

Пред мен озова се ликът ти.

Изплува желание дълбоко укрито,

да бъда с теб... любена до насита…

Всичко в мен затрепери...

полудя в сетивата.

Лудостта ми прошепна:

"Укроти…, укроти си мечтата!"

В теб се вкопчих безумно

ослепяла в страстта си.

Какво се случи, бе ли порив,

или бях… сама във съня си.

Опомних се,  вече бе тъмно.

Колелетата следваха такта.

Пътувах...  нанякъде тръгнала.

Сама в съня си  към поредната гара.