Live74 (Маргарита Мирчева)
5 3
Apr 9, 2013, 9:16 PM

Размисли 

  Poetry » Other
707 0 3

Не искам чуждите мечти 

да бъдат мое ежедневие, 

да са обвити във мъгли 

или лъжовно упоение. 

 

Нали тъй дълго се морих 

да спя в легло от чужди вопли. 

Наистина се упоих, 

сега съм себе си и топли...

 

Но, свърши всичко със скръбта, 

реших, че толкоз е различно, 

когато даваш в любовта 

наместо взимайки себично. 

© Маргарита Мирчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??