9 abr 2013, 21:16

Размисли 

  Poesía » Otra
706 0 3

Не искам чуждите мечти 

да бъдат мое ежедневие, 

да са обвити във мъгли 

или лъжовно упоение. 

 

Нали тъй дълго се морих 

да спя в легло от чужди вопли. 

Наистина се упоих, 

сега съм себе си и топли...

 

Но, свърши всичко със скръбта, 

реших, че толкоз е различно, 

когато даваш в любовта 

наместо взимайки себично. 

© Маргарита Мирчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??