9.04.2013 г., 21:16 ч.

Размисли 

  Поезия » Друга
678 0 3

Не искам чуждите мечти 

да бъдат мое ежедневие, 

да са обвити във мъгли 

или лъжовно упоение. 

 

Нали тъй дълго се морих 

да спя в легло от чужди вопли. 

Наистина се упоих, 

сега съм себе си и топли...

 

Но, свърши всичко със скръбта, 

реших, че толкоз е различно, 

когато даваш в любовта 

наместо взимайки себично. 

© Маргарита Мирчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??