ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Aug 17, 2014, 8:22 PM

Размисъл 

  Poetry » Love
578 0 3

С годините усещам, че младея,
защото страховете си преборвам.
Какво като след дни ще остарея...
приемам го и псувам... и се моля.

Ако все още ме обичаш някак,
е имал смисъл тоз живот прокажен...
телата ни са на душите сенки -
а всеки грях - от Бога тиха кражба.

Ти вярваш ли във вещицата орис -
анатемосва ли или калесва?
Аз в чувствата мъжа у мен заложих
на истинско усещане за нежност.

Когато някой ден отида в ада...
ще чакам там със тебе да се пържим...
Във рая ако си - ще знам лъжата,
на красота - и дявол ще ти върже...

ekstasis

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??