17 авг. 2014 г., 20:22

Размисъл 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
619 0 3
С годините усещам, че младея,
защото страховете си преборвам.
Какво като след дни ще остарея...
приемам го и псувам... и се моля.
Ако все още ме обичаш някак,
е имал смисъл тоз живот прокажен...
телата ни са на душите сенки -
а всеки грях - от Бога тиха кражба.
Ти вярваш ли във вещицата орис -
анатемосва ли или калесва?
Аз в чувствата мъжа у мен заложих
на истинско усещане за нежност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Все права защищены

Предложения
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »