ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
17.08.2014 г., 20:22 ч.

Размисъл 

  Поезия » Любовна
551 0 3

С годините усещам, че младея,
защото страховете си преборвам.
Какво като след дни ще остарея...
приемам го и псувам... и се моля.

Ако все още ме обичаш някак,
е имал смисъл тоз живот прокажен...
телата ни са на душите сенки -
а всеки грях - от Бога тиха кражба.

Ти вярваш ли във вещицата орис -
анатемосва ли или калесва?
Аз в чувствата мъжа у мен заложих
на истинско усещане за нежност.

Когато някой ден отида в ада...
ще чакам там със тебе да се пържим...
Във рая ако си - ще знам лъжата,
на красота - и дявол ще ти върже...

ekstasis

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??