Размисъл

Jan 4, 2015, 9:49 PM

Poetry » Phylosophy

5.0 / 2

529 0 4

Понякога се разтварям в себе си
и тихо и кротко чета,
разлиствам бавно тефтера си
със странички неукротима душа.
Изливани мастилени блянове,
заляти тук-таме с кафенце тъга,
в мигове, пробващи моето вярване,
че любовта създава света
или тогава, когато са ме надявали
безмузи дяволи на вити рога...
Време е вече, може би,
да укротя тази моя душа?! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Маска
Corrupted

Why can't I stop all those feelings, these thoughts? Was my heart meant to be yours? My mind is play...
Virtual love

In the empire of pixels, a digital duet, Wizard and Lady fair, a love set. Quotes of songs in code t...
Damaged dreams

Damaged dreams. Perished wings. Acid beams. Venom stings. Burning core - ......

More works »