valqka (Валентин Василев)
515 2124
4.01.2015 г., 21:49 ч.

Размисъл 

  Поезия » Философска
484 0 4

 

 

Понякога се разтварям в себе си

и тихо и кротко чета,

разлиствам бавно тефтера си

със странички неукротима душа.

Изливани мастилени блянове,

заляти тук-таме с кафенце тъга,

в мигове, пробващи моето вярване,

че любовта създава света

или тогава, когато са ме надявали

безмузи дяволи на вити рога...

Време е вече, може би,

да укротя тази моя душа?!

Ще пия кафето си бавно и чисто,

но тогава какво ще чета

от купчинка бели листове?

За умряла житейска гора...?

Въпросът е вътре, премислям го...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, мили приятели! Да е светла, мирна и щастлива Новата година за всички вас и вашите семейства! Благодатна да е!
  • За много години, Валентине! Здраве и кьсмет!
  • Благодаря, Краси! Вдъхновена и благодатна да е новата година и за теб!
  • За много години, приятелю!
    Бавно четох твоя стих, бавно...позаседях се...
    Поздрави сърдечни!
Предложения
: ??:??