4 янв. 2015 г., 21:49

Размисъл 

  Поэзия » Философская
506 0 4
Понякога се разтварям в себе си
и тихо и кротко чета,
разлиствам бавно тефтера си
със странички неукротима душа.
Изливани мастилени блянове,
заляти тук-таме с кафенце тъга,
в мигове, пробващи моето вярване,
че любовта създава света
или тогава, когато са ме надявали
безмузи дяволи на вити рога...
Време е вече, може би,
да укротя тази моя душа?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??