Мисля си за моето поколение.
Дали времето състари ни без вина.
Като се замисля, колко сме равнодушни.
Дори бездушни роби на своята съдба.
Младостта не можем да съхраним.
В гърдите затлачени от алчност,
цари мрак и студенина.
Омраза прелива в нашите сърца.
Смесени с тълпата, вървим нещастни.
Без да се обръщаме назад.
Не осъзнаваме дори, че нараняваме децата си.
Че забравяме нашите майки и бащи. ...