Разпилявай, ветре, душата ми боса,
разпилявай я сякаш листенца от мак,
разпилявай, не бой се, аз няма да плача,
малко ли плаках, когато живях.
Сърцето бездомно и него вземи,
дарявай му нежност, да спре да боли,
нейде там… подслон намери,
дано да престане… да спре да тупти.
Разпилявай я, ветре, и мъката черна,
забила в очите Исусов венец,
разпилявай, махни я, тя утре ще бъде
тихият, топъл летен дъждец. ...