Разплака се гората. Оголя.
И замириса повече на гнило,
отколкото на свежест и смола,
грамади от найлони приютила.
Окастрена отвсякъде. За кеф.
С продупчени кори, строшени клони.
Не идват вече диви зверове,
самотно е без птиците отколе.
Усеща се зараза от тъга -
все повече дървета вече плачат
за дивата си горска свобода,
погубена от хората-палачи. ...