5 дек. 2009 г., 15:08
Разплака се гората. Оголя.
И замириса повече на гнило,
отколкото на свежест и смола,
грамади от найлони приютила.
Окастрена отвсякъде. За кеф.
С продупчени кори, строшени клони.
Не идват вече диви зверове,
самотно е без птиците отколе.
Усеща се зараза от тъга -
все повече дървета вече плачат
за дивата си горска свобода,
погубена от хората-палачи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация