5 dic 2009, 15:08

Разплака се гората 

  Poesía
691 0 18

Разплака се гората. Оголя.

И замириса повече на гнило,

отколкото на свежест и смола,

грамади от найлони приютила.

Окастрена отвсякъде. За кеф.

С продупчени кори, строшени клони.

Не идват вече диви зверове,

самотно е без птиците отколе.

Усеща  се зараза от тъга -

все повече дървета вече плачат

за дивата си  горска свобода,

погубена от хората-палачи.

Дори не падат вече снегове -

да освежат,

боклука да покрият,

а само южни, прашни ветрове

разнасят миризмата на помия...

 

Една гора, живяла векове,

сега проклина свойта орисия!

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??