Jul 17, 2013, 7:56 AM

Разпятие 

  Poetry » Phylosophy
641 1 6

 

                 РАЗПЯТИЕ

 

Като абсурдно-неприлична кръпка,

събрала цветовете на дъгата,

стоя на още по-абсурден кръстопът,

 

там, где нивга няма да се срещнат

и Сношат

два, отчайващо-различни свята:

Реален и един Бленуван свят.

 

Стоя Обречен и Обричащ на раздяла...

 

Уж слънчеви очи пред мен горят,

а зъзне пак в гърдите ми луната Бяла.

 

 

 

© Людмил Нешев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??