17 jul 2013, 7:56

Разпятие 

  Poesía » Filosófica
642 1 6

 

                 РАЗПЯТИЕ

 

Като абсурдно-неприлична кръпка,

събрала цветовете на дъгата,

стоя на още по-абсурден кръстопът,

 

там, где нивга няма да се срещнат

и Сношат

два, отчайващо-различни свята:

Реален и един Бленуван свят.

 

Стоя Обречен и Обричащ на раздяла...

 

Уж слънчеви очи пред мен горят,

а зъзне пак в гърдите ми луната Бяла.

 

 

 

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??