Разпятие

17.07.2013 г., 7:56 ч.

Поезия » Философска

687 1 6

РАЗПЯТИЕ
Като абсурдно-неприлична кръпка,
събрала цветовете на дъгата,
стоя на още по-абсурден кръстопът,
там, где нивга няма да се срещнат
и Сношат
два, отчайващо-различни свята:
Реален и един Бленуван свят.
Стоя Обречен и Обричащ на раздяла...
Уж слънчеви очи пред мен горят,
а зъзне пак в гърдите ми луната Бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Разпятие

Искате да прочетете повече?

Предложения