Разпятие

17.07.2013 г., 7:56 ч.

Поезия » Философска

628 1 6

РАЗПЯТИЕ

Като абсурдно-неприлична кръпка,

събрала цветовете на дъгата,

стоя на още по-абсурден кръстопът,

там, где нивга няма да се срещнат

и Сношат

два, отчайващо-различни свята:

Реален и един Бленуван свят.

Стоя Обречен и Обричащ на раздяла...

Уж слънчеви очи пред мен горят,

а зъзне пак в гърдите ми луната Бяла.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ljubomira (Любомира)

2024-07-17T12:45:30+03:00

Много хубаво!
darisss (Дарина Шопова)

2013-07-28T22:24:53+03:00

Много смисъл в малко думи - така се пише!
sisi6571 (Светла Илиева)

2013-07-27T00:24:26+03:00

Огън и лед...Много чувствено.Поздрави!
Helius (Елена Костадинова)

2013-07-20T00:05:46+03:00

Кръстопът между два свята!
Реалност и мечта!
Аплодирам!
nikkollina (Скорпионка)

2013-07-17T15:34:07+03:00

И на мен ми хареса!Поздрави!
toxin (Таня Донова)

2013-07-17T07:56:28+03:00

Закъде сме, ако тези два свята не се срещнат в животите ни?! Толкова много емоция е събрана в това кратичко стихотворение! И ме размисли, и ме разчувства, Людмил...