Разсечена невинност
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси
и с гребен костен търсеше посоки.
Кичурите ѝ руси прекоси,
а възлите разсичаше жестоко!
Къдрици не останаха – нали
по правите е лесно да се спускаш…
И чакаше порой да завали,
че сълзите едва ли са преструвка.
А по гърба се стелеше тъма,
раздирана от хиляди въпроси.
Останала на край света сама
очакваше пощада тя да проси!
Но гръмна и разсече вечността –
светкавица преброди часовете.
И в него се стопи жестокостта –
не смогна да я стъпка като цвете!
Къдрици пак се спускат. Водопад…
А гребенът се счупи на парчета.
Един живот, достигнал до разпад,
възкръсна от невинността отнета!
12.07.2024 г.
© Констанс All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ина.
-
"Къдрици не останаха – нали
по правите е лесно да се спускаш…
И чакаше порой да завали,
че сълзите едва ли са преструвка." - Хареса ми! -
Стойчо, Георги, благодаря ви. 💓
-
Браво.
Поздравявам те. -
Тъжна възвишеност ,която противопоставя любовта на грубостта на сивото всекидневие в живота...
Поздравления, Констанс!💔
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
