Konstance (Констанс)
19 225
13.07.2024 г., 20:47 ч.

Разсечена невинност 

  Поезия » Философска, Друга
205 2 5

Като сълзица чиста, нежен блян,

красива беше тя – едно момиче…

И под покров от девствения свян

горещата ѝ прелест там занича.

 

Разресваше той нейните коси

и с гребен костен търсеше посоки.

Кичурите ѝ руси прекоси,

а възлите разсичаше жестоко!

 

Къдрици не останаха – нали

по правите е лесно да се спускаш…

И чакаше порой да завали,

че сълзите едва ли са преструвка.

 

А по гърба се стелеше тъма,

раздирана от хиляди въпроси.

Останала на край света сама

очакваше пощада тя да проси!

 

Но гръмна и разсече вечността –

светкавица преброди часовете.

И в него се стопи жестокостта –

не смогна да я стъпка като цвете!

 

Къдрици пак се спускат. Водопад…

А гребенът се счупи на парчета.

Един живот, достигнал до разпад,

възкръсна от невинността отнета!

 

12.07.2024 г.

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ина.
  • "Къдрици не останаха – нали
    по правите е лесно да се спускаш…
    И чакаше порой да завали,
    че сълзите едва ли са преструвка." - Хареса ми!
  • Стойчо, Георги, благодаря ви. 💓
  • Браво.
    Поздравявам те.
  • Тъжна възвишеност ,която противопоставя любовта на грубостта на сивото всекидневие в живота...
    Поздравления, Констанс!💔
Предложения
: ??:??