Nov 19, 2010, 2:10 PM

Реквием за последния ближен 

  Poetry » Other
1226 0 36

 

Отдавна вече нищо не е същото.

Мъжете не се връщат от морето.

Таванът не е кулата на къщата

към всички недолюбени небета,

 

когато както мен си те обичах -

по-честно се обича само близък

и онова сакато лястовиче,

напукало мечтите на ескизи.

 

Саката бях. Такава те и любех -

с едното си сърце и голо рамо.

Обикна ме, когато те изгубих

и тихичко изплаках всеки камък.

 

Но за любов такава нямам сила -

ни себе си, ни тебе да обичам.

По-честно е да си ми ближен, мили.

И да се пукне мъката ми птича.

 

Отдавна няма как да бъде същото –

моретата отнесоха мъжете.

Отнесоха и любовта, и къщата.

Останах аз - в сълзата ти да светя.

 

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??