Реквием за последния ближен
Отдавна вече нищо не е същото.
Мъжете не се връщат от морето.
Таванът не е кулата на къщата
към всички недолюбени небета,
когато както мен си те обичах -
по-честно се обича само близък
и онова сакато лястовиче,
напукало мечтите на ескизи.
Саката бях. Такава те и любех -
с едното си сърце и голо рамо.
Обикна ме, когато те изгубих
и тихичко изплаках всеки камък.
Но за любов такава нямам сила -
ни себе си, ни тебе да обичам.
По-честно е да си ми ближен, мили.
И да се пукне мъката ми птича.
Отдавна няма как да бъде същото –
моретата отнесоха мъжете.
Отнесоха и любовта, и къщата.
Останах аз - в сълзата ти да светя.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поезия, поезия...Силна, вълнуваща, завладяваща. Остава и се помни каквото кажеш!
-
Зная си аз, че щом се спра тук, обезателно нещо ще застане на гърлото ми!
Дарчик* -
Силно е. И се радвам, че отново си тук. С всяка дума удряш право в сърцето ми. И то по начин, по който малко от пишещите тук могат. Благодаря ти.
-
Толкова е хубаво с твоите стихове! Радвам ти се, Дари, изпитвам истинско удоволствие от срещата ми със стойностната ти поезия!
-
с много противоречиви чувства съм след стиха ти, дарчето...двата плана, в които си работила, са уж толкова различни, а съвместими и стихът ти е сякаш една двойна метафора.
чудесна работа!
-
Мисля, че това е едно от най-хубавите ти. Радвам се, че прочетох!
-
"Саката бях. Такава те и любех -
с едното си сърце и голо рамо.
Обикна ме, когато те изгубих
и тихичко изплаках всеки камък."
Едно сърце за всичко е виновно
за всяка късна среща и раздяла...
Морето може да разделя с поглед
и непознатата вина да оправдава...
Хубаво е при теб,Мадам.Не ми се тръгва.И благодаря... -
Много силно...
Поздравления! -
"Саката бях. Такава те и любех -
с едното си сърце и голо рамо."
...и само това ГОЛЯМО сърце и силно перо стигат да ни удавиш, Даре....истински изпепеляваща поезия....морето е твърде дълбоко и затова не само мъжете, но и жените не смеят да нагазят в него!....иска се много смелост......сега се сетих за
"...остана ти със тъжните очи,
за да ни вярваш или съдиш
и дойде ли часът да замълчим
ти нямата ни съдница ще бъдеш."
откъс от песен на Лили...
-
И тук прочетох с огромно удоволствие , Дар
-
Чета те, Дарче!
-
Добре, че ти си си същата.
Поздрави! -
Висока топка Поезия!
Поздрав! -
БРАВО!!!
-
Реквием!*
-
Много точно - за някои, да ги отдалечиш от себе си значи да ги погребеш.
-
...ризи - много
ближни няма...
Даро...! -
От всички страни погледнато - Поезия!
И ще се връщам тук... -
Отдавна вече нищо не е същото.
Жените не стоят послушно в кухнята.
Занизала е рими даже тъщата,
главата птича от любов издухана.
-
Ще замълча, Дарче,много силен стих!
-
Ей, друг е раздела когато си тук
-
Много любимо!...
-
Много си добра, Дарче!
-
! Ок
-
Никой не е същият след прочита на тази творба, но затова пък ти оставаш недостижима с твоите недолюбени небета, Дар-ко. Ив
-
Хубав стих!!!
-
...*
-
Малии, че тъжно! Даро, Даро! Надарена си с талант...!
-
Дарче, Дарче! В морето, в което си нагазила много дълбоко, мъжете газят само до колене ...
-
Истинска красота!
-
...
Поздрав!!! -
Страхотно!
-
И да се пукне мъката ми птича.
Невероятно силни думи! Изстрадано, много е красиво. -
Хубаво и тъжно, и истинско - благодаря ти!
-
страхотен,да
-
Прекрасно!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
