19 нояб. 2010 г., 14:10
Отдавна вече нищо не е същото.
Мъжете не се връщат от морето.
Таванът не е кулата на къщата
към всички недолюбени небета,
когато както мен си те обичах -
по-честно се обича само близък
и онова сакато лястовиче,
напукало мечтите на ескизи.
Саката бях. Такава те и любех -
с едното си сърце и голо рамо.
Обикна ме, когато те изгубих
и тихичко изплаках всеки камък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация