Sep 17, 2009, 11:19 AM

Реквиемна вечност 

  Poetry » Phylosophy
386 0 1
"И вятърко надуе ли тръбите медени,
и засвири на детството ми реквиема..."
И се върне пак пролет в душата ми,
по-силна от всички метафори,
да не мръзне и смело прекрачила
пак прага на луда безкрайност.
И се върне пак тихо тъгата ми,
и вземе своите отпечатъци,
като вълшебник съблазняващ,
в градина чудно разцъфтяла.
И се върна... през прага преминала,
като люшнала се люлка гергьовска, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??