Гърдите ми пресъхват от тревога.
Поглеждаш го и рухва моя свят.
По-хубава съм аз от тебе…
Не виждам спор по тоз въпрос…
Душата ми от болка се продира
И търся отговор, и не намирам…
Очите ти по-влюбено го гледат,
А мен ме хапе ревността…
Оставя белези в сърцето,
Прибира винаги поне една сълза…
От де се появи? Защо остана?
Защо отне ми моя свят? ...