2.04.2007 г., 17:40 ч.

Ревност 

  Поезия
779 0 7
Гърдите ми пресъхват от тревога.
Поглеждаш го и рухва моя свят.

По-хубава съм аз от тебе…
Не виждам спор по тоз въпрос…

Душата ми от болка се продира
И търся отговор, и не намирам…

Очите ти по-влюбено го гледат,
А мен ме хапе ревността…

Оставя белези в сърцето,
Прибира винаги поне една сълза…

От де се появи? Защо остана?
Защо отне ми моя свят?

Дали ще мога да избягам от капана
на ревността,  превърнала се в моя ад?

© Симона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??