2 апр. 2007 г., 17:40

Ревност 

  Поэзия
778 0 7
Гърдите ми пресъхват от тревога.
Поглеждаш го и рухва моя свят.

По-хубава съм аз от тебе…
Не виждам спор по тоз въпрос…

Душата ми от болка се продира
И търся отговор, и не намирам…

Очите ти по-влюбено го гледат,
А мен ме хапе ревността…

Оставя белези в сърцето,
Прибира винаги поне една сълза…

От де се появи? Защо остана?
Защо отне ми моя свят?

Дали ще мога да избягам от капана
на ревността,  превърнала се в моя ад?

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??