Jun 30, 2013, 11:08 AM

Ревността 

  Poetry » Other
420 0 5

Тихо диша. Ще речеш - питон.
Позаспал. Дъхът - с воня на мърша.
Стъклени очи в заключен дом
и усмивка крива, неприсъща.

Как бе допълзяла на гръдта
да се свие, да те задушава?
Изпреварва ярост и тъга,
от косите ти гнездо стъкмява,

от ръцете ти извива сърп,
във очите кладенци дълбае.
Знам я нея!  Стигнала върха,
тя към твойте бездни се отправя!

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??