30 jun 2013, 11:08

Ревността 

  Poesía » Otra
407 0 5

Тихо диша. Ще речеш - питон.
Позаспал. Дъхът - с воня на мърша.
Стъклени очи в заключен дом
и усмивка крива, неприсъща.

Как бе допълзяла на гръдта
да се свие, да те задушава?
Изпреварва ярост и тъга,
от косите ти гнездо стъкмява,

от ръцете ти извива сърп,
във очите кладенци дълбае.
Знам я нея!  Стигнала върха,
тя към твойте бездни се отправя!

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??