670301 (Павлина Гатева)
1387 361
30.06.2013 г., 11:08 ч.

Ревността 

  Поезия » Друга
419 0 5

Тихо диша. Ще речеш - питон.
Позаспал. Дъхът - с воня на мърша.
Стъклени очи в заключен дом
и усмивка крива, неприсъща.

Как бе допълзяла на гръдта
да се свие, да те задушава?
Изпреварва ярост и тъга,
от косите ти гнездо стъкмява,

от ръцете ти извива сърп,
във очите кладенци дълбае.
Знам я нея!  Стигнала върха,
тя към твойте бездни се отправя!

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??