Aug 23, 2011, 9:40 PM  

Риисъджънт 

  Poetry » Other
606 0 0
Гледаш го пред теб,
чуваш вечната му песен,
чуваш как отмерва тежко минутите пред теб.
Старият часовник на стената
отмерва времето ден след ден.
А времето сякаш не минава,
прашасало като часовника стои.
Застой, покой, тишина,
в тяхната прегръдка си се свил.
О, не, не чакай да те стоплят.
Те не топлят, защото са студени,
това не са две нежни ръце, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??