Гледаш го пред теб,
чуваш вечната му песен,
чуваш как отмерва тежко минутите пред теб.
Старият часовник на стената
отмерва времето ден след ден.
А времето сякаш не минава,
прашасало като часовника стои.
Застой, покой, тишина,
в тяхната прегръдка си се свил.
О, не, не чакай да те стоплят.
Те не топлят, защото са студени,
това не са две нежни ръце, ...