23 ago 2011, 21:40  

Риисъджънт 

  Poesía » Otra
609 0 0
Гледаш го пред теб,
чуваш вечната му песен,
чуваш как отмерва тежко минутите пред теб.
Старият часовник на стената
отмерва времето ден след ден.
А времето сякаш не минава,
прашасало като часовника стои.
Застой, покой, тишина,
в тяхната прегръдка си се свил.
О, не, не чакай да те стоплят.
Те не топлят, защото са студени,
това не са две нежни ръце, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??